Блогът на Вършец: Информация

Характерни за района на общината са светлосиви и тъмносиви горски почви, а по склоновете и билата на Главната Старопланинска верига – кафяви горски и планинско-ливадни почви, заети от пасища и гори. Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение

на релефа са довели до развитието на силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 30 до 60 % при тези условия.

Те са образувани върху формации на палеозоя – южнобългарски граници – силно напукани, в горните си части изветрени до грус, на места силно заглинени. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните почви имат от 10 до 80 см хумусен хоризонт, лек механичен състав, по-неблагоприятни физико-химични свойства от канелените горски почви. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви.

Към природните туристически ресурси на града се отнася и съществуващия

екологичен парк, който е разположен югоизточно от града. Общата му площ е 800 ха. Тук

виреят бял и черен бор, леска, ясен, дъб, габър, други широколистни, тревни и храстови видове. Паркът е вторият по големина в България.