Смятат Вършец за едно от най-мистичните места в Северозапада, събрал в себе си история и толкова много природни красоти, че е трудно да бъдат описани. 

Във втората седмица на август всяка година под връх Тодорини кукли се събират хиляди, за да засвидетелстват своята любов към това прекрасно място, изпълнено сякаш с магия. „Тук човек идва болен, тръгва си здрав. Там е магията”, твърдят местните. Курортът вече век празнува и благодари на Бог за минералната вода и Балкана, а кореняците се молят славата на града да се върне. „Туризмът е нашето спасение. Трябва ни обаче инфраструктура и много реклама”, убеден е кметът Иван Лазаров.

„Минералният извор с топлата си ласка, 100-годишният парк и балнеолечебниците, зеленият тунел, образуван от могъщите клони на старите чинари по главната улица, уханието на борове край римските стълби в парка, красивата верига на планината – това е нашето самочувствие за вечното и непреходното, с което Бог щедро е надарил нашия град.“

Вършец е климатичен и водолечебен курорт на 160 години, така кметът представя града си на всеки гост. Толкова години са изминали от описаното в историята събитие как някой си Димитър Лучков паднал от дърво, потрошил се, но се къпал двадесетина дни редовно в топлия гьол и станал на крака. Но изворите са били използвани не от 160, а поне от 2 000 години. По съвременните критерии Медека /античното име на града/ е била СПА центърът на римските легиони, твърди уредничката на местния музей Йорданка Костова.

Някога са го наричали българския Баден-Баден, защото там били първите минерални бани и казиното до тях, открито през 1912 година. Има и швейцарските дадености – мек климат зиме, прохлада през лятото и кристален въздух по всяко време на годината. Това, а не само лековитата вода, го прави прочут днес. В казиното залагал принц Кирил и още в началото на миналия век го нарекли „царското“. Цар Борис също идвал, дарил е електростанция на курорта. Банкери, фабриканти и търговци построили собствени вили и прекарвали уикендите не другаде, а във Вършец. Неслучайно по време на бомбардировките над София във Вършец била евакуирана Българската народна банка. Жителите на града познавали поетесата Дора Габе, която прекарвала всяка есен тук. И днес още има живи свидетели на разходките й под чинарите – красива, спокойна, грееща от щастие. Твърдяла, че Господ не се е скъпил, когато е подреждал този край, и търсела най-красивите думи, за да го опише. Вършец добре са познавали и Иван Вазов, и Борис Денев. Вазов често идвал в курорта на кон по времето, когато е бил председател на Берковския окръжен съд.

Днес курортът се преоткрива. През лятото градът е пълен не само заради невероятните си лековити води, но и заради вечерната прохлада и зеленината, която се издига сякаш до самото небе. „Ако успеем да задържим хората, значи сме си свършили работата. Трябват ни младите и образованите, за да бъде Вършец това, което е бил някога. Не се отказваме”, твърди кметът Иван Лазаров.

Източник