Икона във Вършец отваря очи ~ Блогът на Вършец

За да хване окото на Бога, човек трябва да отиде във Вършец.

„Бях слаб и се огънах, изгубих сили. Първо съдбата ми се обърка – напусна ме любимата ми жена. После ме хвана тежка болест и ме пратиха на лечение във Вършец. Там – бани, процедури, ама нищо… Обаче, като се поклоних на оная икона, и все едно ме озари светлина. Получих изцеление!“

Чудото станало изведнъж в храма „Св. Георги Победоносец“ в градчето – иконата отворила очи и Даниел Манолов от Варна почувствал мощ в мишците си. Мислел си, че ще полети, окрилен от божията сила.

И други миряни разказват как молитвата им намирала отклик. Иванка Василева например ахнала: „Отче, отче, иконата ме погледна!

Случвало се и друг път, но това е истинско чудо. Важно е човек да знае как да се помоли, да не споменава напразно името господне„, казва местният отец Петко Балджиев. Той е успял да снима иконата с виждащи очи и я изложил за богомолците като доказателство за чудото.

На мен тази икона ми даде сили и вдъхновение да изучавам и популяризирам историята на Вършец. С божията помощ посветих живота си на това дело. Вършец е лечебно място не само с минералната вода, но и с помощта на вярата. Тук има и специално божествено сияние и човек, който търси утеха и упование, може да го види в черквата. Майка ми всяка неделя е на служба и се радва на добро здраве„, казва бившата директорка на градския музей Йорданка Костова.

Съдбата ме удари с камшик, превих рамене и почувствах празнота в душата си. Когато се помолих пред този свят образ на Исус, видях очите му – дълбоки и живи. В сърцевината на самото му същество те са и любов. Тогава си зададох въпроса: „Какво са истинска свобода и радост?

Може би да се усмихнеш на утрото, да посрещнеш слънцето – и започнах да ставам рано, да гледам изгрева и да изпращам залеза. Разхождах се повече навън, престанах да се взирам с празен поглед в стените на стаята. Така преодолях самотата след загубата на близките ми“, разказва 49-годишната Мария Исаева от Вършец.

Храмът „Св. Георги Победоносец“ е осветен е през 1906 г. от Видинския митрополит Кирил. „Отправям ли молитва за здраве, непременно го правя пред неръкотворната старинна икона на Исус„, казва отец Петко.

Образът на Всевишния помогнал и на Петьо, Ина и Йоанна – три деца, които страдали от страхова невроза. Родителите им не спирали да благодарят и често се отбивали в храма. Три бездетни жени пък заченали с помощ от неръкотворната. Две от тях са от столицата, дошли тук на курорт. „Питал съм своя предшественик отец Георги (тук е служил и баща му Константин) за тази икона. Няма надпис от кого е дарена. Историята й е забулена в тайна. Но колкото и да са загадъчни обстоятелствата, има предание, че е дошла от Цариград. Макар Вършец да е бил малко селище, тогава местни хора са имали контакти с културни центрове по света. В дадени моменти отваря очите си и ги затваря. Питах най-големи специалисти. Те го сързват със светлината.

Но когато е мрачно и облачно, тя пак си отваря очите”, казва отец Балджиев. Той е завършил класическа филология и е защитил докторат по богословие в Гърция. Бил е сътрудник в Архивния институт към Българската православна църква. Според него такива неръкотворни икони има малко по света – в Новгородската черква, фреска в Боянската черква и изображение върху керемида в Рим.

„Дали са целебни? Няма осветена икона, към която, като се пристъпи с истинска чиста вяра, съответната молитва и нагласа духовна, да не помага. Ние не се покланяме на материята, а на духа. Но тази икона на Исус тук, в храма, наистина помага – това е доказано“, казва свещеникът.

НЕРЪКОТВОРНИТЕ

Църквата учи, че първата икона на Исус се е появила още по времето на неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името „Неръкотворен Образ на Спасителя„.

Според поверието образът на Христос се явил, след като вярващи му подали кърпа да изтрие очите си. Исус изпратил лика си върху кърпата на Авгар, владетел на град Едеса в Северозападна Месопотамия, днес в Турция.

Самият Неръкотворен образ (т.е. платът с отчетливо отпечаталия се на него лик на Христос – бел.ред.) още се пази в Едеса като най-велика светиня. През 630 г. арабите покоряват града, но не пречат на поклонението пред Неръкотворния образ, който по това време вече бил широко известен. През VIII век по примера на едеската църква празникът на тази икона бил честван от християните на много места.

Неръкотворната икона на Исус от новгородската черква „Св. Образ“ пък е от втората половина на XII в. Днес се намира в Третяковската галерия.

Източник: 24 часа.