Исторически факти ~ Блогът на Вършец

В района на Вършец са запазени множество уникални археологически паметници, носещи сведения за богата история на района. Града е възникнал около минералните извори и неговата история е свързана с тях. Най- старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта МЕДЕКА /Медикус – лечебен/ единствено селище с такова наименование в Римската империя. Името ясно е битувало и преди това, съдейки от предметите намерени от римския период І-ІІІ век в местността “Калето”, където все още съществуват рупните на древната крепост. Там са намерени медицински и фармацевтични инструменти и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, тъй като в тези гарнизони квартирувани военни части, за да опазват важни пътища за Сердика и Бонония.
По време на царуването на император Антоний Пий XI през 155 г. пр. Хр., Клавдиев легион е квартирувал в римския град Монтанезиум и е имал за главен лекар Аурелиус Артемо, който е имал безспорно за терапевтичен център “Медека”. Друга интересна находка е варовиковата “АРА” с посветителен надпис на излекувал се римски гражданин с минерална вода на “ВРЕЩЕЦ”, оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода. При изкупни работи при строежа на баните и каптирането на изворите са намерени останки от: римски терми, тръби и малки шестоъгълни плочки – настилка на минерален басейн. Предмети, оловна тръба с надпис на латински “Император Цезар Нерва Траян Август”, стара зидария и обгорели греди, които говорят за древните традиции на лечение с минерална вода на Вършец. Монетите хвърлени за здраве върху античната настилка се срещат само в Асклепионите (те са изображение на змии и храмове) също показват, че тук е имало баня – лечебница към храм на Асклепийбог на здравето, покровител на лечението и изцерителството, символ на подмладяващата жизнена сила. Още повече, че тук е намерена и скулптурна композиция на Телесфор-момчето бог. Намерени са и мортарии/за стриване на билки и други експонати от този период ІV-VІ в. Минералните извори в района на Вършец съществуват от незапомнени времена. За това свидетелстват още монети с образи на бога лечител Асклепий, колона с образа на нимфа, част от светилище. През по-късен период – 1576г. в турски документи, Вършец съществува под името Виришниче.
Славата на минералната вода се възобновява през 1850г. – с излекуването на вършеченина Димитър Ненов Лучков. Тази година се смята и за рождена дата на курорта Вършец.По това време първите указания за лечение са били:

“ Да се направят 20 жежки /топли/ бани, да се яде добре, да се диша чист въздух и да не се работи тежка работа.“

През 1910г. е построена „Старата баня“, която е Първата Държавна минерална баня.

Управител е д-р Дамян Иванов – първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво. Тук идва елитното общество на България.

През 1930г. се построява „Новата баня“ в стила на късния европейски барок, изграждат се вили и хотели. Дамян Иванов построява невиждано и нечувано по нашите земи казино с виенска сладкарници, ресторант и танцовални салони. Чест гост в казиното бил принц Кирил – брат на Борис III, и вероятно затова от “Банското казино“ хората започнали да го наричат „Царското казино“. През 1938 година, в електрифицираното вече казино, се провежда и първият конкурс „Мис Вършец“.

За да оживи селището, д-р Иванов се свързва с богати чужденци и заможни българи, агитира ги и успява да ги убеди да си направят вили във Вършец – някой от тях наистина дигнали уникални с нетипичния си за региона стил „арт деко“ постройки , наредени от двете страни на романтичната „Алея на чинарите“. В тях започнал да отсяда елитът на България по това време – фабриканти, банкери, писатели, артисти, художници… През цялото селище бил прокаран и оросителен канал, с който поддържали постоянна и равномерна влажност на планинския въздух в курорта. Така първият български лекар-балнеолог успява само за две-три десетилетия да превърне малкото планинското селище в курорт от ранга па Баден Баден – през лятото в казиното гостували софийски оркестри, имало представления и на театър „Одеон“… въобще кипял интересен живот. Казват, че вкупом каймакът на столицата се преселвал през топлите месеци там – и заради казинното, и заради средата и възможностите за контакти, и заради неповторимия по своята свежест въздух на Вършец, и заради уникалния парк, чиито създател е пак д-р Дамян Иванов. Всъщност паркът е втори по големина в страната ни / след Борисовата градина в столицата/ и се простира на площ от цели 800дка. Далновидният българин засадил в него и множество редки екзотични растения и дървета, непознати до тогава по нашите земи. Наред с вековните вече дъб, бук, бор, бреза и днес ги има гинко-билобата, кедъра, магнолията и лировото дърво.

През 1934г. Д-р Иванов прави и т. н. „Слънчева градина“ в рамките на парка, чиито алеи имат формата на слънчеви лъчи.

Римските калета – в района на Вършец има останки от изградената през ранното средновековие римска сигнално-охранителни система. Тя е включвала крепости, разположени на високите хълмове по пътя Бонония – Монтанезиум – Сердика. Сигналите са се предавали чрез запалване на огньове, които са се виждали надалеч в цялата околност. Някои от тези крепости са били водоснабдени и са представлявали истински градове със стратегическо разположение в подстъпите на планината. Днес са запазени останките от четири калета около днешните села Долно и Горно Озирово, Драганица и Черкаски, Спанчевци и кв.Заножене. Те не са достатъчно проучени от археолозите и от години са обект на иманярски интерес.

Християнски храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност. Храм „Св.Георги“ – гр.Вършец, представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902г. (паралелно с Храм-паметник Александър Невски). Светият олтар с принадлежащите му икони е завършен през 1906г., когато целия храм е осветен от Видинския Митрополит Кирил, след което започват каноничните редовни служби.По време на турското робство във Вършец е имало три параклиса, а след Освобождението в него се съсредоточава цялата културна и просветна дейност на района. В настояще време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.
На 12 км. от гр.Вършец се намира Клисурският манастир „Св.св.Кирил и Методий“. Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие.