Палеонтологичното съкровище край град Вършец. ~ Блогът на Вършец

Златозар Боев, ст.х.с. I ст.,г.б.н.,
Национален природонаучен музей – БАН

Находището е открито през 1988г. Намира се на 7 км северозападно от града в землището на с. Долно Озирово. То е разположено в горната част на варовиков хълм с разпръснати скали и камъни, частично обрасъл с келяв габър, шипка и глог. Представлява въртоп с диаметър около 1 м и разкрита дълбочина (2004 г.) над 2 м.

Досегашните проучвания от палеобиолози от Националния природонаучен музей (ст.н.с. I ст., д.б.н. Златозар Боев, ст.н.с. II ст., д-р Николай Спасов), Иститута по зоология (ст.н.с. II ст., д-р Васил Попов) и Института по ботаника (ст.н.с I ст., д.б.н. Емануил Паламарев) при Българската академия на науките доказаха наличието на 5 вида фосилни растения, 2 вида сухоземни охлюви и над 140 вида гръбначни животни. С уникалното си богатсво на фосилната фауна и флора находището се нарежда на първо място сред всички известни в Европа от късния плиоцен. Датировката на находките се определя на среден вилафранк (втората половина на късния плиоцен) и приблизителната им възраст е 2,23 млн.г.

Най-многобройни от всички са костните останки на дребни бозайници (насекомоядни, гризачи и зайцеподобни), следвани от тези на птиците. Най-разнообразни на видове са останките от птици. Досега са установени над 73 вида. Огромното мнозинство от находките от птици (85%) принадлежи на един нов за световната наука род и вид птица – балканската шовирерия (Chauvireria balcanica) – дребна фазанова птица с размери между тази на съвременните пъдпъдък и яребица. Нови за науката са и описаните от тук 7 вида птици като българско кралче, балкански късокрил водобегач, балканска тундрова яребица, симеонова черешарка, патева кръсточовка, бакалов сокол, балканска зеленоножка. Предстоящо е описването на нов за науката вид лешояд, родствен на съвременният белоглав лешояд. От бзайниците тук са описани 2 нови вида – дребният хищен бозайник балкански бараногале (Baranogale balcanica) и примитивната ръждива полевка (Clethrionomys primitivus). Нов вид за науката е и широколистното дърво прабалканска копривка (Celtis praebalcanica).

Установеният организмов състав показва, че някога в района е преобладавал горско-степният ландшафт, подобен на съвременната африканска горска савана. Климатът е бил доста по-топъл и по-сух от съвременния. Належащо е обябяването на находището за защитена местност – втората в България след ранно-плиоценското палентологично находище край с. Дорково (Велинградско).

,