Хотели като на Хаваите никнат във Вършец | Блогът на Вършец

Вършец е климатичен и водолечебен курорт на 160 години – така кметът Иван Лазаров представя града си на всеки гост. Това е официална годишнина, защото толкова време е изминало от известното на историята събитие – някой си Димитър Лучков паднал от дърво, потрошил се, но се къпал двадесетина дни редовно в топлия гьол и станал на крака. Оздравял. Но изворите са били използвани не от 160, а поне от 2000 години. По съвременните критерии Медека (античното име на града) е била СПА центърът на римските легиони, твърди дългогодишната уредничка на местния музей Йорданка Костова. Вършец не е само място за възстановяване и лечение на сърдечно болни хора или на търсачи на силни усещания с потрошени крайници. Вършец е много повече от това, настоява градоначалникът. Тук има природни показатели, които го правят равен със световноизвестни курорти. Някога са го наричали българския Баден-Баден Защото оттам са взети моделите за първите минерални бани, за казиното до тях, открито през 1912-а. Има и швейцарските дадености – мек климат зиме, прохлада през лятото и кристален въздух по всяко време на годината. Това, а не само лековитата вода, го прави прочут днес. Така че общината има шанс да го превърне в място за релакс и забавление на млади, здрави и състоятелни българи. Затова на видно място – на централната улица „Република“, е открила туристически център, където може да се получи информация за всички забележителности, хотели и заведения за хранене, екопътеки, да се наеме водач за по-далечните и трудни преходи.

Всяко запознаване с Вършец трябва да започне от центъра на града, препоръчва Иван Лазаров. Той е убеден обаче, че по-младите посетители след два дни престой ще тръгнат и към най-високото място – връх Тодорини кукли, в чието подножие лежи градът.

Маршрутът, който кръстосва центъра, е наречен „Ретро Вършец“. Само по него гостът може да се докосне до атмосферата на стария курорт, който бил любимо място на някогашния елит на България заради близостта си до София (през Лакатник – само 85 км).

В казиното залагал принц Кирил

Заради това още в началото на миналия век го нарекли „царското“. Цар Борис също идвал, дарил е електростанция на курорта. Банкери, фабриканти и търговци построили собствени вили и прекарвали уикендите не другаде, а във Вършец. Неслучайно по време на бомбардировките над София във Вършец била евакуирана Българската народна банка. Жителите на града познавали поетесата Дора Габе, която прекарвала всяка есен тук. И днес още има живи свидетели на разходките й под чинарите – красива, спокойна, грееща от щастие. Твърдяла, че Господ не се е скъпил, когато е подреждал този край, и търсела най-красивите думи, за да го опише. Вършец добре са познавали и Иван Вазов, и Борис Денев. Вазов често идвал в курорта на кон по времето, когато е бил председател на Берковския окръжен съд.

Ретро пътят не може да бъде пълен без „Слънчевата градина“. Наречена е така заради алеите, които са оформени като лъчи. Тук се намират казиното и двете минерални бани, които днес са собственост на здравното министерство, но общината иска да си ги върне. След малък мост започва огромен парк. Градината е втората по големина в страната след Борисовата в София – разпростира се на цели 800 дка. Създадена е през 1911-1912 година по идея на първия бански доктор Дамян Иванов и по проект на арх. Никола Нешев. Преобладават боровите дървета, които дават името на парка, но има и много редки екзотични видове. След 100 години – през 2011-а, общината печели малко европейски пари за преасфалтиране на алеите и създаване на места за забавления. Сега разработва проект и за обновление на дървесните видове.

Двете бани имат европейска архитектура. Пред тях е поставена каменната фигура на банския доктор – Дамян Иванов, първият им управител. За него в градския музей разказват любопитни неща. Завършил медицина в Швейцария и се върнал с жена, наследница на богата и известна европейска фамилия. Докторската му чанта и слушалката, основният му лекарски инструмент тогава, са дарени на музея от внуците му.

Първа по известност обаче във Вършец е екопътеката „Иванчова поляна“, твърди шефът на туристическия център Георги Георгиев. Тя започва от моста „Слънчевата градина“ и предлага лек преход сред красива природа. Самата поляна е най-високото място в обширния парк. Близо век то е най-посещаваното място във Вършец. За него се разказват легенди. Една от тях гласи, че двойките тръгват към поляната, говорейки си на „вие“, а се връщат на „ти“. Сближили са ги природата, кристалният въздух, горската красота. Вършец предлага още и местностите Бялата вода и Водопада. До тях се стига пеш през вековна букова гора. Лете деца и младежи се къпят в някои от речните вирове по пътя, по-тежките гости – в открития басейн.

През последните години дошлите да видят Вършец тръгват и към Минкови бани. Вървят до 5 км и стигат до модерен малък воден град – с басейни за възрастни и деца, с къщички за нощуване, с кафене и ресторант, с места за забавления. Море, опряло в Балкана, обясняват прелестната природна картина собствениците му от фирма „Войнов и сие“. Млади хора все повече питат как да стигнат до Тодорини кукли, твърдят в информационния център. Той обаче е предназначен за запалени и тренирани планинари, защото върхът е висок 1785 м. Под върха живеят 136 вида птици, 9 от които са включени в червения списък на застрашените от изчезване видове. Ако други не се виждат, то скален орел – със сигурност.

Само на 15 км от Вършец се намира красивият Клисурски манастир. В него вече е открит и музей на Видинската епархия. В експозицията има кръстове и кандила, дарявани на църкви и духовници от императори и патриарси на православни страни,

евангелия на по 200 години жезълът, мантията и короната на първия български екзарх Антим, друга рядка църковна утвар. Посетителите виждат обновен и възроден манастир – сменени са покриви, фасади, настилки, обзавеждане, направено е парно отопление. По специална технология са възстановени в първоначалния си вид дограмата, подовете, шкафовете, дървените орнаменти по стени и стълбища. В манастира може да се видят композиции в едър план, създадени от художниците Георги Богданов и Георги Желязков – „Кирил и Методий, следвани от своите ученици“, „Княз Борис въвежда християнството“, „Явяването и възнесението на Христос“, „Йоан Предтеча кръщава Христос“. Интересен е и иконостасът, изработен от Стойчо Фандъков и сина му Димитър през 1890 г. В манастира гощават с вкуснотиите на местната кухня. Във Вършец властва минералната вода, припомня кметът. Пийте я на воля, тя освежава също толкова, колкото и разходката из Вършец, съветва той. каре Баровци се глезят с шоколадови маски Минало е времето, когато само почивната база на НОИ „Тинтява“ и болницата за рехабилитация на здравното министерство „Свети Мина“ са предлагали легла на гостите на града. Сега за заможните българи работят четиризвездните хотели „Медикус“, АТА, а от миналата година – и „Съни гардън“. Не е нужно гостът да ги напуска, за да се топи в лековитата вода. Тя е вкарана вътре. Но освен минерална вода хотелите предлагат сауни и фитнес, масажи и забавления от рода на „приключенски душ“, „каменни релакси“, „шоколадови маски“ и други удоволствия, известни от прочутите хавайски хотели. За процедурите са привлечени специалисти от реномирани заведения в страната, има и от чужбина. Общият брой на леглата в модерните хотели е 250. За уикендите и празниците с много почивки те са малко, през другите дни са сигурен подслон за всеки гост на Вършец.

Източник