Юли 2009 ~ Блогът на Вършец

Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че
повече от 40% от територията й е заета от гори – широколистни и
иглолистни
, както и от включения в нея Природен парк “Врачански
Балкан”
. Запазени са множество редки и защитени растения и животни.Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-

предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и

храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви

видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка.

Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви

видове – върба, топола, бряст, елша.

Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са
установени над 400 вида висши растения и над 50 вида птици. Катохарактерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат

посочени следните видове: бозайници – сърна, елен, дива свиня, вълк,таралеж, заек, обикновенна полевица, полска мишка и други; птици – бялщъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновеннагургулица, обикновенна кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец,

селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други

;
влечугизелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други
.

В различни части са регистрирани някои редки и застрашени от изчезване

растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче,
блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк,Стефчова тръстика, храсталачна глушина, Маришко подрумиче, планинско

подрумиче

. Регистрирани са някои защитени животински видове:

малка белочела, гъска, скален орел, сокол скитник, степен блатар,

горски бекас , гълъб хралупар, черен кълвач, южен белогръд кълвач,

пъстър пор, голям ястреб.

, Характерни за района на общината са светлосиви и тъмносиви горски почви, а по склоновете и билата на Главната Старопланинска верига – кафяви горски и планинско-ливадни почви, заети от пасища и гори. Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение

на релефа са довели до развитието на силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 30 до 60 % при тези условия.

Те са образувани върху формации на палеозоя – южнобългарски граници – силно напукани, в горните си части изветрени до грус, на места силно заглинени. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните почви имат от 10 до 80 см хумусен хоризонт, лек механичен състав, по-неблагоприятни физико-химични свойства от канелените горски почви. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви.

Към природните туристически ресурси на града се отнася и съществуващия

екологичен парк, който е разположен югоизточно от града. Общата му площ е 800 ха. Тук

виреят бял и черен бор, леска, ясен, дъб, габър, други широколистни, тревни и храстови видове. Паркът е вторият по големина в България.

,

Главната водна артерия за района е р. Ботуня и притоците й. Реките, събиращи водите си от високопланинските части са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р.Ботуня и притоците й се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения.

В района има ограничени ресурси на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Ботуня и притоците й.

В с. Спанчевци има изградени 2 микроязовира с цел напояване на земеделските земи. Ситуирането им благоприятства развитието на рибно стопанство и развитието на риболовен туризъм.

,

, Територията на община Вършец се отнася към Старопланинската сводово-верижна система. Тя обхваща западните части на Западна Стара планина. Надлъжно е прорязана от долината на р.Ботуня.
Климатът в района на Община Вършец е умерено континентален под
влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти
на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физико-географски облик на общината,

отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е –2,1ºС, средномесечната юлска температура е 22ºС, а средногодишната температура достига 11ºС, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват.

Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 953 мм/м2 с
максимуми през месеците май и юни, а минумите през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, което в аграклиматично отношение отнася разглеждания район към средно засушливите зони. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. ,

Община Вършец се намира в Северозападна България и е част от
Монтанска област. Общината е на 90 км северозападно от столицата
София и на 30 км от областния град Монтана. На изток Общината граничи
с Община Враца, на северозапад – с Община Берковица, на юг – с ОбщинаСвоге /Монтанска област/.

Територията на Община Вършец е разположена в севернитесклонове на Западна Стара планина, части от Врачанската планина стипичен карстов релеф и планина Козница. Релефът е много разнообразен,като цяло може да се характеризира като полупланински, но натериторията на общината има райони с равнинен, планински и високо

планински релеф. Теренът е разнообразен със среден наклон 9,6%.

Надморската височина в населените места е от 350 до 500 м, а в
планинската част достига 1785 м (връх Тодорини кукли). Територията на
Общината е пресича от течението на река Ботуня и притоците й.
Територията на Община Вършец е 240 112 дка. Общината включва 9
населени места: гр. Вършец – административен център и 8 села –
с.Спанчевци, с. Долна Бела Речка, с. Горна Бела Речка, с. Стояново, с.
Долно Озирово, с. Горно Озирово, с. Черкаски и с. Драганица
. Гъстотата
на населението е 41 ч./кв.км – под средната за област Монтана (50 ч./кв.км)
и Р. България (71 ч./кв.км).

Географското местоположение / координати на град Вършец са :

E43.1938509408372, N23.285350799560547

,

Вършецката котловина в прекрасно място за почивка, спорт, климато- и балнеолечение.

Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образования, красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм. Най-голямото богатство на Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минерални извори със силно лечебно действие на водите им. Топлият извор е с температура на водата 36,2 ºС, а тъй нареченият „хладен” извор е с температура 32 ºС.
Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м.”Зелени дел”, х.”Бялата вода”, м.”Водопада”, ”Иванчова поляна”, ”Червени камък” и мн. др. На 12 км. от Вършец под връх ”Тодорини кукли”/1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първана половина на 13 век. Иконостасът в храма в обявен за паметник на културата. Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен- и екотуризъм. , В района на Вършец са запазени множество уникални археологически паметници, носещи сведения за богата история на района. Града е възникнал около минералните извори и неговата история е свързана с тях. Най- старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта МЕДЕКА /Медикус – лечебен/ единствено селище с такова наименование в Римската империя. Името ясно е битувало и преди това, съдейки от предметите намерени от римския период І-ІІІ век в местността “Калето”, където все още съществуват рупните на древната крепост. Там са намерени медицински и фармацевтични инструменти и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, тъй като в тези гарнизони квартирувани военни части, за да опазват важни пътища за Сердика и Бонония.
По време на царуването на император Антоний Пий XI през 155 г. пр. Хр., Клавдиев легион е квартирувал в римския град Монтанезиум и е имал за главен лекар Аурелиус Артемо, който е имал безспорно за терапевтичен център “Медека”. Друга интересна находка е варовиковата “АРА” с посветителен надпис на излекувал се римски гражданин с минерална вода на “ВРЕЩЕЦ”, оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода. При изкупни работи при строежа на баните и каптирането на изворите са намерени останки от: римски терми, тръби и малки шестоъгълни плочки – настилка на минерален басейн. Предмети, оловна тръба с надпис на латински “Император Цезар Нерва Траян Август”, стара зидария и обгорели греди, които говорят за древните традиции на лечение с минерална вода на Вършец. Монетите хвърлени за здраве върху античната настилка се срещат само в Асклепионите (те са изображение на змии и храмове) също показват, че тук е имало баня – лечебница към храм на Асклепийбог на здравето, покровител на лечението и изцерителството, символ на подмладяващата жизнена сила. Още повече, че тук е намерена и скулптурна композиция на Телесфор-момчето бог. Намерени са и мортарии/за стриване на билки и други експонати от този период ІV-VІ в. Минералните извори в района на Вършец съществуват от незапомнени времена. За това свидетелстват още монети с образи на бога лечител Асклепий, колона с образа на нимфа, част от светилище. През по-късен период – 1576г. в турски документи, Вършец съществува под името Виришниче.
Славата на минералната вода се възобновява през 1850г. – с излекуването на вършеченина Димитър Ненов Лучков. Тази година се смята и за рождена дата на курорта Вършец.По това време първите указания за лечение са били:

“ Да се направят 20 жежки /топли/ бани, да се яде добре, да се диша чист въздух и да не се работи тежка работа.“

През 1910г. е построена „Старата баня“, която е Първата Държавна минерална баня.

Управител е д-р Дамян Иванов – първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво. Тук идва елитното общество на България.

През 1930г. се построява „Новата баня“ в стила на късния европейски барок, изграждат се вили и хотели. Дамян Иванов построява невиждано и нечувано по нашите земи казино с виенска сладкарници, ресторант и танцовални салони. Чест гост в казиното бил принц Кирил – брат на Борис III, и вероятно затова от “Банското казино“ хората започнали да го наричат „Царското казино“. През 1938 година, в електрифицираното вече казино, се провежда и първият конкурс „Мис Вършец“.

За да оживи селището, д-р Иванов се свързва с богати чужденци и заможни българи, агитира ги и успява да ги убеди да си направят вили във Вършец – някой от тях наистина дигнали уникални с нетипичния си за региона стил „арт деко“ постройки , наредени от двете страни на романтичната „Алея на чинарите“. В тях започнал да отсяда елитът на България по това време – фабриканти, банкери, писатели, артисти, художници… През цялото селище бил прокаран и оросителен канал, с който поддържали постоянна и равномерна влажност на планинския въздух в курорта. Така първият български лекар-балнеолог успява само за две-три десетилетия да превърне малкото планинското селище в курорт от ранга па Баден Баден – през лятото в казиното гостували софийски оркестри, имало представления и на театър „Одеон“… въобще кипял интересен живот. Казват, че вкупом каймакът на столицата се преселвал през топлите месеци там – и заради казинното, и заради средата и възможностите за контакти, и заради неповторимия по своята свежест въздух на Вършец, и заради уникалния парк, чиито създател е пак д-р Дамян Иванов. Всъщност паркът е втори по големина в страната ни / след Борисовата градина в столицата/ и се простира на площ от цели 800дка. Далновидният българин засадил в него и множество редки екзотични растения и дървета, непознати до тогава по нашите земи. Наред с вековните вече дъб, бук, бор, бреза и днес ги има гинко-билобата, кедъра, магнолията и лировото дърво.

През 1934г. Д-р Иванов прави и т. н. „Слънчева градина“ в рамките на парка, чиито алеи имат формата на слънчеви лъчи.

Римските калета – в района на Вършец има останки от изградената през ранното средновековие римска сигнално-охранителни система. Тя е включвала крепости, разположени на високите хълмове по пътя Бонония – Монтанезиум – Сердика. Сигналите са се предавали чрез запалване на огньове, които са се виждали надалеч в цялата околност. Някои от тези крепости са били водоснабдени и са представлявали истински градове със стратегическо разположение в подстъпите на планината. Днес са запазени останките от четири калета около днешните села Долно и Горно Озирово, Драганица и Черкаски, Спанчевци и кв.Заножене. Те не са достатъчно проучени от археолозите и от години са обект на иманярски интерес.

Християнски храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност. Храм „Св.Георги“ – гр.Вършец, представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902г. (паралелно с Храм-паметник Александър Невски). Светият олтар с принадлежащите му икони е завършен през 1906г., когато целия храм е осветен от Видинския Митрополит Кирил, след което започват каноничните редовни служби.По време на турското робство във Вършец е имало три параклиса, а след Освобождението в него се съсредоточава цялата културна и просветна дейност на района. В настояще време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.
На 12 км. от гр.Вършец се намира Клисурският манастир „Св.св.Кирил и Методий“. Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие. , Вършец е един от най-големите балнеоклиматични курорти в България, с минерални извори, ползвани още от римско време.

Той е курорт от 1850 г. и Национален курорт от 1950 г. с възможност за целогодишно лечение и профилактика на различни заболявания, а през 1964г. – обявен за град.

Скътан е в пазвите на северните гористи склонове на Стара планина, по поречието на река Ботуня.
Курорта е разположен на 400 м. надморска височина върху огромен гранитнодиоритен масив, съхраняващ неизчерпимо количество топла минерална вода. Високите планински вериги го предпазва от студените ветрове и колебание на температурите, и прави въздуха приятен и свеж.Само на 10-тина километра е високият 1785 метра връх Тодорини кукли.
Вършец е чудесен кът за отмора, съчетал здравословен умерено-континентален климат с лековита минерална вода. Лятото е прохладно, а зимите меки и безветрени, дните ясни и слънчеви.
Сто хиляди декара са естествените широколистни гори в общината. Градът е известен като най-зеленият и екологически чист в страната. Притежава лесопарк над 800 дка с борови насаждения и декоративна разстителност.
Минералната вода (хидрокарбонатно-сулфатнонатриева) от шестте извора и сондажи е с общ дебит около 20 л./с. и средна темперетура 37 о Сбистра, безцветна и с приятни питейно вкусови качества. Благоприятна и естествена темперетура, ценни химични съставки, алкална реакция и слаба минерализация обославят високия й полезен ефект.

Пощенска картичка от 1930-те години.

Пощенска картичка от 1950-те години.

,

Здравейте от мен Димитър Кирилов.

Реших на направя блог за едно райско кътче наречено Вършец. Моята цел е да събера на едно място колкото се може повече информация за нашият прекрасен Вършец. Чрез публикации, снимки, видео и лична гледна точка на бъдещите читатели изразена в коментари ще запозная колкото се може повече хора с красотите на националет курорт Вършец.

За контакт: GSM 0888 574225 ; E-mail: dimitar_robertinov@abv.bg

Нека заедно възродим Вършец.

,